Каква е разликата между живота на вярващия и неверника?

((Второ положение))  Както вярата е светлина, която озарява човека, придава му сияние, разкрива всички Божии писа­ния в него и го кара да ги прочете, така тя озарява също и вселената и спасява миналите и идните векове от непрогледните мрачини.

  Ще разясним тази тайна с пример, като се оп­рем на една от тайните на следното коранично зна­мение:

   

         "Аллах е Покровителят на вярващите. Той ги извежда от тъмнините към светли­ната. "(Коран 2: 257)

 

  Видях въображаем епизод. Една срещу друга се издигаха две високи планини, а между върховете им беизпънат поразителен огромен мост, под който лежеше дълбока и бездънна долина. Аз сто­ях на моста, а над земята бе надвиснал гъст мрак отвсякъде и не се виждаше почти нищо. Поглед­нах надясно и забелязах внушително гробище под покрова на безкрайни тъмнини, поне така си го представих. После погледнах от лявата си страна и сякаш забелязах надигащи се вълни от мрак, с които се бяха устремили поразяващи беди и ог­ромни злощастия, и сякаш се готвеха да се стова­рят. Хвърлих поглед надолу под моста и пред очите ми се показа дълбока бездънна пропаст. Не притежавах друго освен ръчно фенерче. Светлината се бе скрила пред този велик грохот от мрачини. Използвах фенерчето и пред мен изникна ужасна гледка: видях лъвове, хищници, зверове и призраци навсякъде, дори по краищата на моста. Възжелах да не бях притежавал фенерчето, което ми разкри всички тези ужасяващи твари, защото накъдето и да насочвах светлината му, съзирах по­разителни опасности. Обзе ме скръб и заохках: "То­вафенерче ми носи беда и нещастие." Гневът ми избухна, хвърлих фенерчето на земята, то се счупи и  сякаш така натиснах копчето на огромен елек­трически прожектор, и се осветиха всички създа­ния, и тъмнините се разсеяха, и се стопиха, и из­чезнаха напълно. Всяко място и всяка посока се изпълни с тази светлина. Истината за всяко нещо се изяви ясно и установих, че ужасният висящ мост е само улица в просторна равнина. Разбрах, че огромното гробище, което бях видял от дясната си страна, са само красиви зелени градини, които из­лъчват хубост и светлина, и пращат в сърцето щас­тие и радост, а сред тях са се събрали хора, които споменават Аллах и Го прославят, и това е място на прекрасен и благороден форум, на великолепна служба, на възвишено богослужене начело със си­яйни мъже. Дълбоките долини, поразителните бе­ди и неясните събития, които бях видял отляво, бяха само зелени залесени планини, които радва­ха погледа, а зад тях се намираше велик дворец за пиршества, чудни ливади, прекрасен парк. Да, та­ка ги бях видял с въображението си. Страшните твари и хищните зверове, които бях зърнал, бяха само питомни домашни животни: камили, бикове, овце, кози. Тогава изрекох кораничното знамение:

 

"Аллах е Покровителят на вярващите. Той ги извежда от тъмнините към светли­ната."

 

   И започнах да повтарям: "Слава на Аллах за светлината на вярата!" После се събудих от то­ва видение.

  И така, двете планини са началото и краят на живота, тоест те са земният свят и светът на Меж­динното (барзах). Мостът е житейският път. Дясната страна е отминалото време, а лявата – бъдещето.Ръчното фенерче е човешкият егоизъм, който се опира на себе сигорд е с наличното у него знание и не се вслушва в небесното откровение. А демоните и свирепите зверове са чудните събития в света и неговите реалности.

  Човек, който се опира на своя егоизъм и щеславие, и попада в капана на мрака на нехайството, и еподлаган на изпитания с оковите на убийстве­ната заблуда, е подобен на мен в първото ми състояние от въображаемия епизод. С оскъдната свет­линa на фенерчето, което дава изопачено и несъвършено знание той вижда отминалото време като огромно гробище в тъмнините на небитието. А бъ­дещето той си го представя обезлюдено, беди и нещастия там си играят и го превръщат в сляпа спучайност. Представя си също така всички събития и реалности, всяко от които служи и е на под­чинение на премъдър и милостив Господ, като сви­репи зверове и погубващи удари. За такъв човек е валидно казаното в следното коранично знамение:          

   "А сатаните са покровители на невяр­ващите. Те ги извеждат от светлината към тъмнините." (2: 257)

  Ако Божието водителство подпомогне човека и вярата намери път към сърцето му, и фараонскатагордост на душата му се счупи и разломи, и чуе книгата на Аллах, тогава той ще прилича на мен въввторото ми състояние от въображаемия епизод, светът ще се озари от ден и ще се изпълни с Божията светлина. Целият свят ще произнася:

 

" Аллах е Светлината на небесата и на зе­мята. " (Коран, 24:35)

 

  Тогава отминалото време не ще бъде огромно гробище, както го представя въображението, а вся­ка от неговите епохи, както я вижда проникновени­ят поглед на сърцето, ще изобилства от богопоклоннически функции под ръководството на изпра­тен пророк или група от святи праведници, които управляват тази висока мисия, разпространяват я и утвърждават устоите й сред паството по най-пъл­ноценния начин и в най-съвършената форма. След като тези многочислени групи от хора с чисти ду­ши приключат изпълнението на житейските си ми­сии и вродените си задължения, те отлитат и се издигат на извисени места, като повтарят "Аллах е Най-великият!" (Аллаху акбар) и проникват през прег­радата на бъдещето. Когато човек обърне поглед наляво, ще види отдалече с бинокъла на вярата, че зад превратностите на Междинното (барзах) и на Съдния ден, които са с големината на високи планини, се намират дворците на райското щастие и там се простират без начало и без край угощени­ята от Всемилостивия. И тогава ще се убеди, че всяко събитие във вселената, като например ура­ганите, земетресенията, епидемиите и други подоб­ни на тях, са само покорни и подвластни служите­ли. И ще види, че пролетните бури, дъждът и други подобни на тях явления, които изглеждат дра­матични и неприятни, в действителност и по същество са само орбити на прекрасни мъдрости. Този човек ще види дори смъртта като преддверие към вечен живот и ще види гроба като врата към нетленно щастие. По този образец можеш сам дасъпоставиш всички аспекти, като установиш истината според примера.

                                                                                 "Двадесет и трето слово"

Read 343 times