Често повтаряните заблуди относно Създателя - Част първа "Природата"

   "Най-наложителната причина трактатът да бъде написан е, че усетих остра атака срещу Све­щения Коран, както и отвратително изопачаване и фалшифициране на истините за вярата, обвързване на атеизма с природата и лепване на етикета "суе­верие" на всичко, което ограничените им и гнили умове не разбират. Нападките породиха силен гняв в сърцето ми и в него пламнаха пожари, които се отразиха и на стила на трактата. Тези пожари и плесници се стовариха върху атеистите и привър­жениците на лъжливи учения, които се откюняват от истината. Иначе за Послания от светлина (Риса- ле-и Hyp) са обичайни нежното слово и любезната реч."

   "Да, творенията съществуват и са в наличие пред нас, така че абсолютно не могат да бъдат отхвърлени и отречени като реалност, и всяко от тях идва на бял свят в резултат на изключи­телно майсторство и мъдрост, и не е изначал­но и пребъдващо вовеки, а е нововъзникнало и ограничено във времето. Докато това е така, ще казваш, че дадено творение - например някое животно - е породено от при­чините в света, тоест че съществуването му се дължи на комплексното съчетаване на мате­риални фактори, или че само се е формирало, или че е възникнало съгласно природните за­кони и се е появило под тяхно въздействие. Или ще казваш, че го е създала способността на Всемогъщия Творец, Владетеля на вели­чието. Според критериите на разума няма други пътища за възникването му освен тези четири начина. Ако се докаже категорично, че първите три пътища са абсурд, лъжа, неве­роятно, нелепо и невъзможно положение, то­гава задължително, очевидно, без всякакво съмнение и с пълна убеденост ще се потвърди четвъртият път - този на единобожието."

"  ... "Природата му налага и изисква..." ...

    Първи абсурд

Изкуството и творчеството, които намират проявление в създанията, особено в живите сред тях, се отличават с очевидна и забележи­телна проницателност и мъдрост. Ако те не бъдат приписани на калема на Божието могъ­щество и на абсолютната му способност, а се отдадат на действието на сляпата, глуха и без­просветна природа и сила, тогава, за да твори, тя би трябвало да присъства навсякъде в без­брой нематериални "печатници" и "машини", или пък би следвало всяко нещо да съдържа в себе си сила, способна да сътвори цялата все­лена, и мъдрост, която може да ръководи и управлява всички нейни дела.

Ето един пример. Слънчевите лъчи се от­разяват и блясъкът им се предава от безброй водни капки, стъкълца и лъскави предмети, пръснати навсякъде по земната повърхност, което кара примитивния наблюдател да си мисли, че това са образи на идеални слънца. Ако лъчите и отраженията не се припишат на истинското слънце, което ни се показва и ни озарява с ярката си светлина, би трябвало да сме убедени, че съществува видимо за очите, малко, естествено и природно слънце, прите­жаващо свойствата и особеностите на голямо­то слънце, и че то е вътре в стъкълцето, което не побира и най-дребното нещо. С други ду­ми, би следвало да вярваме, че са в наличие толкова слънца, колкото са атомите на стък­лените късчета.

В светлината на този пример ще кажем, че ако създаването на творенията, включително и на живите същества, не бъде директно при­писано на проявленията на Най-прекрасните имена на Аллах, Който е Светлината на небе­сата и на земята, би трябвало да се повярва, че има природа и сила, притежаващи абсо­лютно могъщество и абсолютна воля наред с абсолютно знание и абсолютна мъдрост, кои­то присъстват във всяко отделно творение, особено в живите същества. Тоест нужно е да се приеме, че всяко от тези творения притежа­ва свойства на Бог (улухия) и Господ (рубубия). Този вид изкривено мислене е най-голямата заблуда и най-голямата нелепост в сравнение с всеки друг абсурд.

 ...

Трети абсурд

Да си представим, че дивак с примитивно мислене и без никаква представа за цивилиза­цията влиза в пищен и изискан дворец, който сияе с украсата си, демонстрира най-изтънче- ните си културни придобивки и удобства и блести със своите светлини в мрака на без­людна и гола пустиня. Човекът бавно при­стъпва към него, обикаля кътчетата му и се удивлява на прекрасното строителство, на де­корациите по стените, на съвършеното май­сторство... Понеже не му достига ум, за да предпо­ложи, че строителят на двореца може да се на­мира и навън, в пустинята, човекът тръгва да го търси, дано попадне на него в сградата. Но понеже погледът му не открива нищо, той за­почва да се колебае и да се съмнява в съще­ствуването му, както и че е способен да по­строи такъв дворец, който изпълва душата и изумява с прелестната си направа и с красива­та си фасада. Тогава краката му го завеждат в един ъгъл, където неочаквано се натъква на ня­какъв тефтер с бележки, в който е записан по­дробен план за самото изграждане на дворе­ца. както и е даден индекс на наличния му ин­вентар и са приложени закони за управление­то му. И тефтерът, и съдържанието му не при­тежават необходимите свойства, за да построят и украсят двореца, защото не притежават нито ръце, с които да работят, нито очи, с които да гледат. Въпреки това човекът се хваща за този бележник, защото вижда, че съдържа­нието му напълно съвпада с действителност­та - включва теоретичните закони на Аллах, - и е принуден да каже: "Именно тефтерът е построил, организирал и украсил двореца. Той е създал нещата в него, подредил ги е в такъв ред и ги е аранжирал в такава хармония..." С тези думи разкрива колко дълбоко е невеже­ството му и колко неизкоренима е глупостта му.

Подобно на човека от примера, и онези, които изповядват идеята за величието на при­родата, но отхвърлят могъществото на боже­ствеността (улухия), влизат във внушителния дворец на света — с много по-акуратен ред, по-съвършено майсторство, по-хубава напра­ва, по-ярка красота, които въобще не подле­жат на сравнение с малкия и тесен дворец от примера. Всички кътчета на мирозданието из­обилстват от неповторими чудеса и възвише­ни мъдрости. Та влиза естествоизпитателят в двореца на света с предубеждението, че пръс­натите наоколо шедьоври не са произведения на Аллах Всечистия, Непременносъществу- ващия, Който се намира извън сферата на тво­ренията и стои превисоко над възможносъще- ствуващите създания. Той започва да изследва и да търси причината, вложена в тези творе­ния и създания, но вижда законите на Божия­та практика и каталозите на Господното твор­чество, които са наречени природа погрешно - крайно погрешно! Природата може да напо­добява страница от книга със заглавие Промя­на и видоизменение, посветена на законите на функционирането на Божието могъщество, или да прилича на картина със заглавие Изтрива­не и писане за Божието предопределение. На­края се налага естествоизпитателят да каже: "Тези неща се нуждаят от пораждаща ги при­чина, а нищо не е свързано с тях повече, от­колкото е тази книга. Пък и не ми харесва да вярвам и да съм убеден в Твореца, Всевели- кия. Затова правя извода, че поради съдържа­щите се в нея закони на изтриването и писа­нето именно тя е създателката на нещата, ма­кар и логиката на лишения от страсти разум да отхвърля напълно възможността делата на абсолютното Господство (рубубия), изисква­що абсолютно могъщество, да се приписват на тази сляпа, глуха и безпомощна книга." ...

 Обобщение

Дори ако приемем, че въображаемото и из­мислено нещо, наречено природа, за което са се хванали естествоизпитателите, има реално външно съществуване, то е само произведе­ние на Творец, но не и автор; декорация, но не и декоратор; съвкупност от разпоредби, но не и владетел; природно законодателство, но не и законодател; сътворен воал на Божието мо­гъщество, но не и Творец; създадено и пасив­но естество, но не и действащ Създател; сбор­ник с нормативни актове, но не и всемогъщ Бог; продукт, но не и първоизточник. "

  Избрани части от "Послания от светлина"