8. СУРА АЛ-АНФАЛ (ПРИДОБИТОТО ВЪВ ВОЙНА)

 Мединска с изключение на знамения от 30 до 36, които са мекански. Съдържа 75 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1.  Питат те за придобитото във война. Кажи [о, Мухаммед]: “Придобитото във война е на Аллах и на Пратеника. Бойте се от Аллах и се помирявайте взаимно, и се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник, ако сте вярващи!”

2.  Вярващите са онези, които щом се спомене Аллах, сърцата им тръпнат, и щом им бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им, и на своя Господ се уповават;

3.  които отслужват молитвата и от онова, което сме им подсигурили, раздават.

4.  Тези са истинските вярващи. За тях има степени при техния Господ, и опрощение, и щедро препитание –

5.  както твоят Господ те изведе от дома ти с правдата, а на част от вярващите [това] не им хареса,

6.  спорейки с теб за правдата, след като тя пролича, – сякаш ги водят към смъртта и я виждат.

(През втората година по хиджра съдружаващите от Мека изпратили до Дамаск търговски керван начело с Абу Суфян. Когато Пратеника на Аллах узнал за завръщането му, решил да го спре. Потеглил с повече от триста свои сподвижници. Ала вестта за това стигнала до Абу Суфян, който поискал от съплеменниците си подкрепление, а същевременно променил маршрута на кервана и така се спасили. Мюсюлманите вече трябвало да се сражават с хилядната армия на противника. Част от сподвижниците на Пророка се разколебали и казали: “Ние потеглихме само за да пленим кервана, не сме готови за такава битка.” Накрая постигнали съгласие да се сражават и мюсюлманите извоювали победа.)

7.  И когато Аллах ви обеща, че едната от двете групи ще е ваша, вие пожелахте онази, която е без оръжие, да е ваша. А Аллах искаше да възцари правдата със Своите Слова и да отсече и последния отричащ,

8.  за да възцари правдата и да отмени лъжата, дори престъпващите да възненавиждат това.

9.  Когато призовахте своя Господ за помощ, Той ви откликна: “Аз ще ви подкрепя с хиляда ангели един след друг.”

10.  Аллах стори това само за благовестие и за да придобият сърцата ви увереност. Помощта е единствено от Аллах. Аллах е всемогъщ, всемъдър.

11.  Той ви обзе в дрямка за успокоение от Него и ви изсипа вода от небето, за да ви пречисти с нея и да премахне от вас скверността на сатаната, и да укрепи сърцата ви, и да заякчи с това стъпките.

12.  Твоят Господ разкри на ангелите: “Аз съм с вас. Подкрепяйте вярващите! Ще вселя Аз ужас в сърцата на онези, които отричат. Сечете ги над вратовете, сечете им всеки крайник!”

13.  Това е, защото се възпротивиха на Аллах и на Неговия Пратеник. Ако някой се възпротиви на Аллах и на Неговия Пратеник, Аллах е суров в наказанието.

14.  Ето, вкусете го! За отричащите е мъчението на Огъня.

15.  О, вие, които вярвате, щом срещнете да настъпват онези, които отричат, не им обръщайте гръб в бягство!

16.  А който им обърне гръб в този ден, освен с намерение да се сражава, или за да премине към друга [ваша] дружина, той вече си е навлякъл гнева на Аллах и мястото му е Адът. Колко лоша е тази участ!

17.  Не вие ги убихте, а Аллах ги уби, и не ти хвърли, когато хвърли, а Аллах хвърли, за да подложи вярващите на добро изпитание от Него. Аллах е всечуващ, всезнаещ.

(Когато воините-курайшити се устремили за битка с мюсюлманите, Пратеника на Аллах, мир нему, вдигнал ръце и казал: “О, Аллах, Курайш дойде с надменните си първенци, които излъгаха твоя Пратеник. О, Аллах, умолявам Те да изпълниш обещанието, което ми даде!” И когато двете армии встъпили в битка,  той взел шепа пръст и я хвърлил в лицата на враговете. Тогава курайшитите се заслепили и накрая претърпели поражение. В горното знамение се споменава за тези събития и се разкрива, че всъщност Аллах е първопричината, защото Пророка, мир нему, е хвърлил пръстта в името на Всевишния.)

18.  Това е, защото Аллах обезсилва коварството на отричащите.

19.  Ако молехте за победа [о, отричащи], ето, дойде ви победата. И престанете ли, то е най-доброто за вас. А ако повторите [враждата], и Ние ще повторим. Не ще ви помогнат тълпите ви с нищо, дори да са многобройни. Защото Аллах е с вярващите.

20.  О, вие, които вярвате, покорявайте се на Аллах и на Неговия Пратеник, и не се отмятайте от него, след като [го] чувате!

21.  И не бъдете като онези, които казват: “Чухме!”, ала не чуват.

22.  Най-лошите твари за Аллах са глухите, немите, които не проумяват.

23.  И ако Аллах откриеше добро у тях, би ги накарал да чуят, но дори ако ги накараше да чуят, те пак щяха да се отметнат, отдръпвайки се.

24.  О, вие, които вярвате, откликвайте на Аллах и на Пратеника, щом ви зове към онова, което ви дарява живот! И знайте, че Аллах стои между човека и сърцето му, и че при Него ще бъдете насъбрани!

25.  И бойте се от изпитание, което не сполетява само угнетителите сред вас! И знайте, че Аллах е суров в наказанието!

26.  И помнете как бяхте малцина безсилни на земята, уплашени, че хората ще ви заловят, а Той ви даде убежище и ви подкрепи със Своята помощ, и ви даде от благата, за да сте признателни.

27.  О, вие, които вярвате, не изменяйте на Аллах и на Пратеника, и не изменяйте съзнателно на онова, което ви е поверено!

28.  И знайте, че имотите и децата ви са изпитание, и че при Аллах има огромна отплата!

29.  О, вие, които вярвате, ако се боите от Аллах, Той ще стори да разграничавате [доброто и злото], и ще потули провиненията ви, и ще ви опрости. Аллах е Владетеля на великата благодат.

30.  И когато онези, които отричаха, лукавстваха срещу теб, да те задържат или да те убият, или да те прокудят... Те лукавстват, а Аллах проваля тяхното лукавство. Аллах превъзхожда лукавите.

31.  И когато им бъдат четени Нашите знамения, казват: “Чухме вече. Ако пожелаем, и ние същото ще изречем. Това са само легендите на предците.”

32.  И когато казаха: “О, Аллах, ако това е правдата от Теб, изсипи над нас камъни от небето или ни прати болезнено мъчение!”

33.  Но не ще ги мъчи Аллах, докато ти си сред тях, и не ще ги мъчи Аллах, докато молят за опрощение.

34.  Но с какво [доказателство] разполагат, че Аллах не ще ги мъчи, щом възпират от Свещената джамия, без да са нейни пазители? Пазителите й са само богобоязливите, ала повечето от тях не проумяват.

35.  И молитвата им при Дома бе само свирукане и пляскане. “Вкусете мъчението, защото сте отричали!”

36.  Онези, които отричат, харчат своите имоти, за да възпират от пътя на Аллах. И ще ги харчат, после те ще са за тях печал, после ще бъдат надвити. Онези, които отричат, ще бъдат в Ада насъбрани,

37.  за да отдели Аллах лошия от добрия и да нахвърля лошите един връз друг, и да ги струпа всички, та да ги вкара в Ада. Тези са губещите.

38.  Кажи на онези, които отричат, че ако престанат, миналото им ще бъде опростено, а ако упорстват, пътят на предците е пред тях.

39.  И се сражавайте с тях, докогато не остане заблуда и цялата религия се посвети на Аллах! А престанат ли – Аллах е зрящ за техните дела.

40.  И отвърнат ли се, знайте, че Аллах е вашият Покровител! Най-прекрасният Покровител е Той и най-прекрасният Избавител!

41.  И знайте, че каквото и да придобиете във война, то за Аллах е една петина от него, както и за Пратеника, и близките, и сираците, и нуждаещите се, и пътника [в неволя], ако сте повярвали в Аллах и в онова, което низпослахме на Своя раб в Деня на разграничението, в деня, когато двете множества се срещнаха [при Бадр]. Аллах за всяко нещо има сила.

42.  Вие бяхте на по-близкия склон на долината, те – на по-далечния склон, а керванът – ниско под вас. И дори да се бяхте уговорили, щяхте да се разминете в уговорката, ала – за да изпълни Аллах дело отредено, да погине след ясен знак погиващият и да живее след ясен знак оживяващият... Аллах е всечуващ, всезнаещ.

43.  Аллах ти ги показа в твоя сън да изглеждат малцина. А ако ти покажеше, че са мнозина, щяхте да се обезкуражите и да заспорите по делото. Но Аллах ви спаси. Той знае съкровеното в сърцата.

44.  И ви ги показа да изглеждат малцина във вашите очи, когато се срещнахте, и ви умали в техните очи, за да изпълни Аллах дело отредено. Към Аллах се връщат делата.

45.  О, вие, които вярвате, щом се сражавате с отред, устоявайте и споменавайте Аллах често, за да сполучите!

46.  И се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник, и не спорете един друг, за да не се обезкуражите и да изчезне силата ви! И търпете! Аллах е с търпеливите.

47.  И не бъдете като онези, които излязоха от домовете си с надменност и за показ пред хората, и възпирайки от пътя на Аллах. Аллах обхваща техните дела.

48.  И разкраси пред тях делата им сатаната, и каза: “Никой от хората днес не ще ви надвие, щом съм аз до вас.” Но щом двата отреда се съгледаха, той се обърна на пети и каза: “Непричастен съм към вас. Аз виждам онова, което вие не виждате. Страхувам се от Аллах. Аллах е суров в наказанието.”

49.  И лицемерите, и онези, които имаха болест в сърцата, рекоха: “Тези ги подмами тяхната религия.” А който се уповава на Аллах ­– Аллах е всемогъщ, всемъдър.

50.  И ако ти [о, Мухаммед] би видял, когато ангелите прибират душите на онези, които отричат, как ги удрят по лицата и по гърбовете: “Вкусете огненото мъчение!”

51.  Така е заради онова, което ръцете ви сториха отнапред. Аллах никога не угнетява рабите.

52.  Както се случи с рода на Фараона и с онези преди тях. Отрекоха знаменията на Аллах и заради греховете им Аллах ги сграбчи. Аллах е всесилен, суров в наказанието.

53.  Това е, защото Аллах не променя благодат, с която е облагодетелствал хора, докато не променят себе си. Аллах е всечуващ, всезнаещ.

54.  Както се случи с рода на Фараона и с онези преди тях. Взеха за лъжа знаменията на своя Господ и ги погубихме заради греховете им, и издавихме рода на Фараона. Всички бяха угнетители.

55.  Най-лошите твари за Аллах са онези, които Го отричат – те не вярват, –

56.  онези, от които си получавал обет, а после са нарушавали своя обет всеки път – те не са богобоязливи.

57.  И ако ги срещнеш във война, прогони чрез тях онези, които ги следват, за да се поучат!

(„чрез тях” – като ги разгромиш.)

58.  И ако те е страх от измяна на някой народ, отхвърли ги по същия начин! Аллах не обича изменниците.

59.  И онези, които отричат, да не смятат, че са се отървали! Те не ще [Ни] убегнат.

60.  И пригответе за тях колкото можете сили и бойни коне! Ще наплашите с тях врага на Аллах и вашия враг, и други освен тях, които вие не знаете, но Аллах ги знае. Каквото и да раздадете по пътя на Аллах, то ще ви се изплати и не ще бъдете угнетени.

61.  И ако склонят за мир, склони и ти, и се уповавай на Аллах! Той е Всечуващия, Всезнаещия.

62.  И поискат ли да те измамят, Аллах ти е достатъчен. Той е, Който те подкрепя със Своята помощ и с вярващите.

63.  Сплотява Той с обич сърцата им. А ти и да раздадеш всичко на земята, не би сплотил сърцата им. Но Аллах ги сплотява. Той е всемогъщ, всемъдър.

(Мединските племена Аус и Хазрадж постоянно враждували, встъпвали в кървави битки помежду си и двете страни давали жертви. След като Аллах ги удостоил с Исляма, Той заличил у тях жаждата за мъст. Те се помирили и обединили.)

64.  О, Пророче, Аллах е достатъчен – за теб и за вярващите, които те следват.

65.  О, Пророче, подбуждай вярващите към сражението! Ако сред вас има двайсет търпеливи, те ще надвият двеста; и ако сред вас има сто, те ще надвият хиляда от онези, които отричат, защото са хора непроумяващи.

66.  Сега Аллах ви облекчи. Той знае, че у вас има слабост. И ако сред вас има сто търпеливи, те ще надвият двеста; и ако сред вас има хиляда, те ще надвият две хиляди с позволението на Аллах. Аллах е с търпеливите.

67.  Не подобава на пророк да има пленници, докато не е воювал по земята. Вие искате мимолетността на долния живот, а Аллах иска [за вас] отвъдния. Аллах е всемогъщ, всемъдър.

68.  Ако нямаше предопределение от Аллах, щеше да ви засегне огромно мъчение за онова, което сте придобили,

69.  затова яжте от придобитото във война – позволено, приятно, и бойте се от Аллах! Аллах е опрощаващ, милосърден.

70.  О, Пророче, кажи на пленниците, които са в ръцете ви: “Ако Аллах узнае нещо добро в сърцата ви, Той ще ви даде по-добро от онова, което ви е взето, и ще ви опрости. Аллах е опрощаващ, милосърден.

71.  И ако искат да ти изменят, те вече измениха на Аллах преди, затова Той [ти] даде власт над тях. Аллах е всезнаещ, всемъдър.

72.  Които са повярвали и са се преселили, и са се борили чрез своите имоти и души по пътя на Аллах, и които са приютили и подкрепили, те са закрилници един на друг. А които са повярвали, ала не са се преселили, ­никак не е ваш дълг да ги закриляте, докато не се преселят. И помолят ли ви за подкрепа в религията, трябва да ги подкрепите, освен ако е срещу народ, с който имате договор. Всезрящ е Аллах за вашите дела.

73.  А които отричат, те са закрилници един на друг. Не сторите ли това, [да ги подкрепите] ще има смут по земята и голяма поквара.

74.  А които вярват и се преселят, и се борят по пътя на Аллах, и които приютяват и подкрепят, тези са истинските вярващи. За тях има опрощение и щедро препитание.

75.  А които впоследствие повярват и се преселят, и се борят заедно с вас, те са от вас. И роднините са по-близки едни на други според Книгата на Аллах. Аллах всяко нещо знае.

(Това знамение премахва обичая да се оставя наследство не само на роднини, но и на други хора.)