Бихте ли обяснили каква е мъдростта вложена в болестите?
tarafından Pt, 19/03/2012 - 23:25 tarihinde gönderildi
Dear Brother / Sister,
Немощни болни човече, не се тревожи, бъди търпелив! Твоята болест не е порок, а е вид лекарство, защото житейският срок е стопяващ се капитал. Ако той не бъде използван, се губи всичко, и особено ако е изтекъл в спокойствие и нехайство, когато ускорява крачките си към своя край. Болестта ти носи огромни печалби от този твой капитал и не позволява да се пропилее бързо - забавя стъпките на живота, задържа го, удължава го, докато даде плодовете си, и едва тогава го пуска да си върви. Затова ако например човек е бил болен през всичките си житейски периоди, се казва: "Колко дълго е времето на злощастията, колко кратко е времето на радостта!"
Болни човече, чието търпение се изчерпва, търпеливо понасяй, търпеливо благодари! Болестта ти може да превърне минутите от твоя живот в часове богослужене, защото то бива два вида:
първият: богослужене при позитивни ситуации, което се въплъщава в отслужването на молитвите, отправянето на зов и други подобни;
вторият: при негативни ситуации, когато човек в беда смирено търси защита от милосърдния си Творец, прибягва до Неговото покровителство, старае се да се доближи до Него, изхождайки от усещанията си, които го карат да чувства своята безпомощност и слабост пред болестите и бедите. Със своето смирение той придобива чисто духовно богослужене, лишено от всякакво лицемерие.
Да, съществуват достоверни изказвания на
Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, според които примесеният с болест и изнемога житейски срок е смятан за богослужене от страна на вярващия при условие да не се оплаква от Всевишния Аллах. Няколко автентични сведения и правдиви открития дори потвърждават, че за част от благодарните и търпеливи хора една минута болест се равнява на един час съвършено богослужене, а за част от съвършените - на цял ден. Затова, братко, не се оплаквай, а бъди признателен за болест, която превръща една тежка за теб минута в хиляда минути и ти осигурява дълъг и продължителен живот!
Човече, за когото болестта е непосилна, хората не идват на този свят за удоволствие и наслада. Свидетелство за това е отпътуването на всеки дошъл, посивяването на младежите, спускането на всички във водовъртежа на изчезването и раздялата. И понеже човекът е най-съвършеното, най-извисеното от живите създания, най-богатото на органи, и дори е господарят на всички тях, виждаш, че когато разсъждава за сладостите на миналото и за бедите на бъдещето, той прекарва живота си в трудности и печал, принизявайки се до равнището на най-долните твари.
Следователно човекът не е дошъл на този свят, за да води приятно и красиво съществуване, гален от бриза на покоя и безметежността, а е дошъл, за да придобие блаженството на пребъдващ и вечен живот чрез облекчените възможности за търгуване с великия си капитал - житейския срок. Ако не е болестта, в резултат на здравето и благополучието човек ще изпадне в нехайство и земното битие ще изглежда в очите му приятно, сладко, свежо. Тогава ще го порази болестта на забравата - не ще си спомня за отвъдния свят и ще отбягва да мисли за смъртта и гроба. Така капиталът на скъпоценния му живот ще се стопи и ще се пропилее напразно. А болестта скоро ще го пробуди, ще отвори очите му с думите: "Ти не си нито вечен, нито оставен без надзор, а си подчинен на определена функция. Отмахни от себе си заблудата, помни своя Творец, знай, че отиваш към гроба, готви се и се въоръжавай за него!"
Следователно болестта изпълнява ролята на честен и пробуждащ наставник и съветник, и тогава няма причини да се оплакваме от нея в тази насока, а трябва да се приютим под сянката на благодарността. Когато премазващите крачки на болестта натежат, е нужно да потърсиш от Всевишния търпение.
Vaprosi İslam
- Каква е мъдростта вложена в болестите?
- Дълго се молих на Всевияният Аллах за някои неща, но понякога нещата не се случват така както желаем. Нали Всевишният Аллах чува всички молитви!? Каква е мъдростта в това?
- Кога Аллах (дж.дж.) отговаря на молитвите, т.е. откликва към зова?
- Молитвата по пет пъти на ден не е ли малко прекалено? Как бихме могли да се молим толкова пъти на ден, без да ни дотегне от това?
- „Какво печелим, когато живеем по начина, повелен ни от Бог? Какво губим, когато правим нещата, които Той ни забранява?”
- Какво можете да кажете за същността на човешката душа, как я описвате? Какво я обвързва с останалите творения на Всевишния?
- 2. СУРА АЛ-БАКАРА (КРАВАТА)
- Почина мой приятел, искам да утеша семейството му, но как след като аз самият съм дълбоко в душата си потресен и може би дори малко отчаян?
- Как да се спасим от бедите, които ни тормозят? Какво бихте ни препоръчали?
- „,Какво би представлявало състоянието на човешкото общество, ако ги нямаше религиите по света?”